Болестта на Алцхаймер е прогресиращо невродегенеративно заболяване и най-честата причина за деменция. Симптомите обикновено се развиват постепенно и се влошават с течение на времето, като засягат паметта, мисленето, ориентацията, езика, поведението и способността за самостоятелно справяне с ежедневните дейности.[1]
Деменцията не е едно конкретно заболяване, а общ термин за група състояния, които увреждат мозъка и водят до влошаване на когнитивните функции. Болестта на Алцхаймер е най-честата форма и се смята, че допринася за около 60–70% от случаите на деменция.[2]
При болестта на Алцхаймер в мозъка се натрупват патологични форми на белтъци, най-вече бета-амилоид и тау. Бета-амилоидът образува плаки около нервните клетки, а тау белтъкът образува т.нар. неврофибриларни възли вътре в тях. Тези промени нарушават комуникацията между нервните клетки и постепенно водят до тяхното увреждане и загиване.[1]
При заболяването се засягат и химичните вещества, които участват в предаването на сигнали между нервните клетки. Едно от тях е ацетилхолинът, който има важна роля за паметта и обучението. Част от използваните медикаменти при болест на Алцхаймер имат за цел да подпомогнат именно тази сигнализация, но към момента няма лечение, което да излекува заболяването.[1,2]
Факти за болестта на Алцхаймер и деменцията
- През 2021 г. приблизително 57 милиона души в света са живели с деменция, като всяка година се регистрират близо 10 милиона нови случая.[2]
- Болестта на Алцхаймер е най-честата причина за деменция и се свързва с около 60–70% от случаите.[2]
- Деменцията е седмата водеща причина за смърт в световен мащаб и една от основните причини за инвалидизация и зависимост от грижи при възрастните хора.[2]
- В Европа Alzheimer Europe оценява, че през 2025 г. приблизително 9,1 милиона души в страните от ЕС живеят с деменция. Очаква се до 2050 г. броят им да нарасне до около 14,3 милиона.[3]
- За България Alzheimer Europe оценява, че през 2025 г. приблизително 115 201 души живеят с деменция, което представлява около 1,72% от населението. Очаква се до 2050 г. броят им да достигне около 142 005 души, или приблизително 2,63% от населението.[3]
- В България няма единен публичен национален регистър, който да показва точния брой на хората с деменция или болест на Алцхаймер. Поради това оценките се базират на епидемиологични модели и международни данни, приложени към структурата на населението.
- Българско популационно проучване във Варна установява честота на деменция 7,2% сред изследваните възрастни хора, като резултатите подчертават значимостта на проблема и за България.[4]
- Във Великобритания Alzheimer’s Society посочва, че около 1 милион души живеят с деменция, като се очаква броят им да нарасне до около 1,4 милиона до 2040 г.[5]
- Деменцията може да засегне и хора под 65-годишна възраст. Това се определя като деменция с ранно начало, макар че по-голямата част от случаите са при хора в по-напреднала възраст.[2,5]
- Най-честите ранни симптоми включват забравяне на скорошни събития, затруднения при намиране на думи, объркване в позната среда, проблеми с планирането, вземането на решения и изпълнението на обичайни ежедневни задачи.[2]
Болест на Алцхаймер и стволови клетки
Въпреки че към момента няма одобрено лечение със стволови клетки за болестта на Алцхаймер, ранните научни изследвания активно проучват потенциални бъдещи терапии. Понастоящем има десетки клинични проучвания, които изследват приложението на стволови клетки при болест на Алцхаймер.[6]
Ранни проучвания при мишки показват известен потенциал за използването на стволови клетки при болест на Алцхаймер. Едно проучване установява, че мишки, получили човешка кръв от пъпна връв, показват подобрени когнитивни способности, особено по отношение на ученето, паметта и двигателната функция. Екипът, провел изследването, установява, че моноцити — вид бели кръвни клетки — получени от човешка кръв от пъпна връв, поглъщат и изчистват фрагменти от плаките, свързани с болестта на Алцхаймер.[7] Макар ранните животински модели като тези да са вълнуваща първа стъпка, ще бъдат необходими обширни клинични проучвания при хора, за да се установи дали тези резултати могат безопасно да бъдат повторени при пациенти.
Учени в Япония изследват лечение на заболяването в рамките на клинични проучвания чрез трансплантиране в кръвообращението на мезенхимни стволови клетки, получени от мастната тъкан на самите пациенти. Досегашните резултати дават надежда, че в бъдеще могат да бъдат открити ефективни терапевтични подходи.
Освен това индуцираните плурипотентни стволови клетки (iPS) играят важна роля в изучаването на болестта на Алцхаймер. Чрез вземане на кожни клетки от пациенти с Алцхаймер учените могат да ги препрограмират и да създадат нервни клетки. Тези нервни клетки проявяват някои от ключовите характеристики на заболяването и могат да помогнат на учените да разберат по-добре как и защо мозъкът образува плаките и неврофибриларните възли, свързани с болестта. Това от своя страна може да доведе до разработването на ефективни терапии.[8]
Бъдещето на изследванията
Научният интерес към клетъчните терапии при болест на Алцхаймер продължава да нараства, но заболяването остава едно от най-големите предизвикателства в неврологията. За разлика от състояния, при които е увредена по-ограничена група клетки, при болестта на Алцхаймер се засягат сложни мозъчни мрежи и множество биологични процеси.
Бъдещите изследвания трябва да отговорят на няколко ключови въпроса: кои видове клетки са най-подходящи, какъв е най-безопасният начин на приложение, в кой стадий на заболяването би имало най-голям потенциален ефект, как да се измерва реалната клинична полза и какви са дългосрочните рискове.
Към момента стволовите клетки имат особено значение като инструмент за моделиране на заболяването и за по-добро разбиране на механизмите, които водят до натрупване на амилоид, тау патология, невровъзпаление и загуба на нервни клетки. Тази роля може да подпомогне разработването на нови терапии в бъдеще.
Терапиите със стволови клетки при болест на Алцхаймер все още не са част от стандартната медицинска практика. Те не трябва да се разглеждат като доказано лечение или гарантирана бъдеща терапия.
Съхранението на стволови клетки при раждането не гарантира бъдещо лечение на болест на Алцхаймер. То обаче запазва ценен биологичен ресурс, който може да има значение, ако бъдещите научни и клинични разработки доведат до нови одобрени приложения в областта на регенеративната медицина.
Източници
[1] NHS. Alzheimer’s disease — causes, symptoms and treatment.
[2] World Health Organization. Dementia. Fact sheet.
[3] Alzheimer Europe. The Prevalence of Dementia in Europe 2025.
[4] Dimitrov I. et al. Prevalence of Dementia and Mild Cognitive Impairment in a Population-Based Sample of Elderly Individuals from Varna, Bulgaria. Dementia and Geriatric Cognitive Disorders, 2012.
[5] Alzheimer’s Society. Dementia statistics / Facts for the media.
[6] ClinicalTrials.gov. Alzheimer’s disease and stem cell clinical trials.
[7] Darlington D. et al. Human umbilical cord blood-derived monocytes improve cognitive deficits and reduce amyloid-β pathology in PSAPP mice. Cell Transplantation, 2015. https://doi.org/10.3727/096368915X688894
[8] EuroStemCell. Alzheimer’s disease: how could stem cells help?
[9] RegMedNet. First patients treated for Alzheimer’s disease at Japanese clinic, 2018.
[10] Kim H. J. et al. Intracerebroventricular injection of human umbilical cord blood mesenchymal stem cells in patients with Alzheimer’s disease dementia: a phase I clinical trial. Alzheimer’s Research & Therapy, 2021. https://doi.org/10.1186/s13195-021-00897-2
Информацията, съдържаща се в тази статия, има единствено информативен характер и не е предназначена да замести консултацията с лекар или друг квалифициран медицински специалист. Ако имате притеснения относно Вашето здраве или здравето на Вашето дете, моля, обсъдете ги с Вашия лекар.
