Болест на Паркинсон

Болестта на Паркинсон е хронично прогресиращо невродегенеративно заболяване, което засяга нервната система и най-вече контрола върху движението. Заболяването се развива, когато нервни клетки в определена част на мозъка, наречена substantia nigra, постепенно се увреждат и загиват. Това води до намаляване на нивата на допамин — химично вещество, което има ключова роля в предаването на сигнали, свързани с движението.[1]

Когато допаминът е недостатъчен, движенията могат да станат по-бавни, сковани, несигурни или неконтролирани. Най-характерните двигателни симптоми са тремор, забавени движения, мускулна скованост и нарушения в походката и равновесието.[1]

Освен двигателните прояви, много хора с болест на Паркинсон имат и недвигателни симптоми, като нарушения на съня, умора, болка, депресия, тревожност, проблеми с обонянието, запек, когнитивни затруднения или промени в кръвното налягане.[1]

Болестта на Паркинсон обикновено се развива постепенно и може да има значително отражение върху качеството на живот, самостоятелността и ежедневното функциониране. Съвременните терапии могат да облекчат симптомите и да подпомогнат поддържането на качеството на живот, но към момента няма лечение, което да излекува заболяването или да спре напълно неговата прогресия.[1,2]

Факти за болестта на Паркинсон

• Болестта на Паркинсон е едно от най-честите невродегенеративни заболявания в световен мащаб.[2]
• Световната здравна организация посочва, че през 2019 г. над 8,5 милиона души по света са живели с болест на Паркинсон, а разпространението на заболяването се е удвоило през последните 25 години.[2]
• По-нов анализ на Global Burden of Disease 2021 оценява броя на хората с болест на Паркинсон в световен мащаб на приблизително 11,77 милиона през 2021 г.[3]
• Във Великобритания Parkinson’s UK посочва, че около 166 000 души живеят с болест на Паркинсон, а през 2025 г. приблизително 28 000 души ще бъдат диагностицирани — средно по един човек на всеки 20 минути.[4]
• Заболяването се среща по-често при мъже, отколкото при жени. Данните на Parkinson’s UK показват, че 59% от хората с Паркинсон във Великобритания са мъже.[4]
• Най-често болестта на Паркинсон се диагностицира при хора над 50–60-годишна възраст, но може да се прояви и по-рано. Диагноза преди 50-годишна възраст се определя като ранно начало на Паркинсон.[1,4]
• В България няма единен публичен регистър, който да посочва точния брой на хората с болест на Паркинсон. Българска публикация от 2021 г. отчита 15 150 пациенти, получаващи медикаментозна терапия за болест на Паркинсон в страната.[5]
• Епидемиологично проучване в област Пловдив отчита средна годишна заболеваемост 11,44 случая на 100 000 души, като честотата е по-висока при мъжете и нараства с възрастта.[6]
• Симптомите и прогресията на заболяването могат да бъдат различни при отделните пациенти. Затова лечението обикновено е индивидуално и може да включва медикаменти, рехабилитация, двигателна активност, логопедична подкрепа, промени в начина на живот, а при някои пациенти — и хирургични методи като дълбока мозъчна стимулация.[1,2]

Болест на Паркинсон и стволови клетки

При болестта на Паркинсон основният патологичен процес включва загуба на допамин-продуциращи нервни клетки. Именно затова регенеративната медицина от години изследва дали клетъчни терапии могат да заместят увредените клетки, да подпомогнат възстановяването на нервната функция или да подобрят контрола върху двигателните симптоми.

Един от най-активно развиваните подходи е използването на плурипотентни стволови клетки, които могат да бъдат насочени да се превърнат в допамин-продуциращи нервни клетки. Целта е тези клетки да бъдат трансплантирани в определени мозъчни структури, където да преживеят, да произвеждат допамин и да подпомогнат движението.

Изследователи в Япония, включително екипи от Kyoto University, са сред водещите в тази област. През 2020 г. проф. Jun Takahashi описва клиничния подход в Киото, при който индуцирани плурипотентни стволови клетки (iPSC) се използват за създаване на допаминергични нервни предшественици за приложение при болест на Паркинсон.[7]

Предклиничните данни, публикувани в Nature Communications през 2020 г., подкрепят потенциала на iPSC-произведени допаминергични клетки като възможна бъдеща терапия, като показват преживяване на клетките и функционални ефекти в модели на болестта на Паркинсон.[8]

През 2020 г. в The New England Journal of Medicine е публикуван и индивидуален клиничен случай, при който са използвани персонализирани iPSC-произведени допаминергични прогениторни клетки при пациент с болест на Паркинсон. Този подход е важен като доказателство за възможността за персонализирана клетъчна терапия, но сам по себе си не е достатъчен, за да докаже ефективност при широка група пациенти.[9]

През 2025 г. е публикувано клинично проучване фаза I/II, което оценява алогенни iPSC-произведени допаминергични прогениторни клетки при пациенти с болест на Паркинсон. Резултатите показват, че трансплантираните клетки са преживели, произвеждали са допамин и не са довели до образуване на тумори в периода на проследяване. Авторите посочват, че данните подкрепят безопасността и потенциалната клинична полза на този подход, но са необходими допълнителни проучвания.[10]

Друг активно изследван подход използва допаминергични неврони, получени от човешки ембрионални стволови клетки. Публикувано през 2025 г. проучване фаза I показва безопасност и поносимост след трансплантация на hES-произведени допаминергични невронни прогенитори, като данните подкрепят провеждането на по-нататъшни клинични изследвания.[11]

Изследват се и други видове стволови клетки, включително мезенхимни стволови клетки. Те не са предназначени директно да заместят допамин-продуциращите неврони, но се проучва дали могат да имат имуномодулиращи, противовъзпалителни и трофични ефекти, които да подпомогнат средата в нервната система.[12]

Като част от тази линия на изследвания има и клинични проучвания, които оценяват безопасността и потенциалната ефективност на мезенхимни стволови клетки, получени от пъпна връв, при болест на Паркинсон.[13] Към момента обаче тези подходи остават експериментални и не са утвърден стандарт на лечение.

Бъдещето на изследванията

Болестта на Паркинсон е една от областите, в които клетъчната терапия напредва най-активно. За разлика от някои други невродегенеративни заболявания, при Паркинсон има ясно изразена загуба на конкретен тип нервни клетки — допамин-продуциращи неврони. Това прави заболяването особено подходящо за изследване на клетъчно-заместителни подходи.

Съвременните клинични проучвания се стремят да отговорят на няколко ключови въпроса: дали трансплантираните клетки преживяват дългосрочно, дали произвеждат достатъчно допамин, дали се свързват функционално с мозъчните мрежи, какъв е рискът от нежелани ефекти и при кои пациенти потенциалната полза би била най-голяма.

Особено перспективни са подходите с индуцирани плурипотентни стволови клетки и човешки плурипотентни стволови клетки, от които могат да бъдат създадени допаминергични нервни клетки. През последните години тази област премина от лабораторни и предклинични модели към ранни клинични проучвания при хора.[7,8,10,11]

В същото време е важно да се подчертае, че клетъчните терапии при болест на Паркинсон все още са експериментални. Те не са част от рутинната клинична практика и не трябва да се разглеждат като гарантирано решение за пациентите.

Съхранението на стволови клетки при раждането не гарантира бъдещо лечение на болест на Паркинсон. То обаче запазва ценен биологичен ресурс, който може да има значение, ако бъдещите научни и клинични разработки доведат до нови одобрени приложения в областта на регенеративната медицина.

Източници

[1] NHS. Parkinson’s disease — overview.

[2] World Health Organization. Parkinson disease. Fact sheet, 2023.

[3] Li M. et al. Global burden of Parkinson’s disease from 1990 to 2021. Journal of Neurology, Neurosurgery & Psychiatry, 2025.

[4] Parkinson’s UK. Parkinson’s statistics / What is Parkinson’s?

[5] Mitkova Z. et al. Review of Medicine Utilization for Parkinson’s Disease Management: The Bulgarian Perspective. Journal of Public Health Research, 2021.

[6] Hristova D. et al. Incidence of Parkinson’s Disease in Bulgaria. Neuroepidemiology, 2010.

[7] Takahashi J. iPS cell-based therapy for Parkinson’s disease: A Kyoto trial. Regenerative Therapy, 2020.

[8] Doi D. et al. Pre-clinical study of induced pluripotent stem cell-derived dopaminergic progenitor cells for Parkinson’s disease. Nature Communications, 2020.

[9] Schweitzer J. S. et al. Personalized iPSC-Derived Dopamine Progenitor Cells for Parkinson’s Disease. The New England Journal of Medicine, 2020.

[10] Sawamoto N. et al. Phase I/II trial of iPS-cell-derived dopaminergic cells for Parkinson’s disease. Nature, 2025.

[11] Tabar V. et al. Phase I trial of hES cell-derived dopaminergic neurons for Parkinson’s disease. Nature, 2025.

[12] Fu M.-H. et al. Stem cell transplantation therapy in Parkinson’s disease. SpringerPlus, 2015.

[13] ClinicalTrials.gov. Umbilical Cord Derived Mesenchymal Stem Cells Transplantation in Parkinson’s Disease, NCT03550183.

Информацията, съдържаща се в тази статия, има единствено информативен характер и не е предназначена да замести консултацията с лекар или друг квалифициран медицински специалист. Ако имате притеснения относно Вашето здраве или здравето на Вашето дете, моля, обсъдете ги с Вашия лекар.