Загуба на слуха

Придобитата невросензорна загуба на слуха е загуба на слух, настъпила след раждането. Състоянието може да има различни причини, включително напредване на възрастта, излагане на силен шум, тумори, травма на главата или вътрешното ухо, както и прием на определени лекарства с ототоксичен ефект. Вирусни инфекции и други заболявания, включително менингит, също могат да доведат до загуба на слуха.[1]

Основната причина за невросензорната загуба на слуха е увреждане на чувствителните власинкови клетки във вътрешното ухо, на слуховия нерв или на структурите по слуховия път, които участват в предаването и обработката на звука.[1,2]

За съжаление, придобитата невросензорна загуба на слуха обикновено е постоянна и увреденият слух не може да бъде напълно възстановен със стандартните медицински средства. В много случаи слуховите апарати могат значително да подпомогнат чуването и комуникацията. При тежка до дълбока трайна загуба на слуха, когато слуховите апарати не са достатъчно ефективни, може да се обсъди поставяне на кохлеарен имплант.[2,3]

Факти за загубата на слуха

• Над 5% от населението на света — приблизително 430 милиона души — се нуждаят от рехабилитация поради инвалидизираща загуба на слуха. Сред тях са около 34 милиона деца.[1]
• Световната здравна организация прогнозира, че до 2050 г. близо 2,5 милиарда души ще живеят с някаква степен на загуба на слуха, а над 700 милиона ще се нуждаят от рехабилитация на слуха.[1]
• Около 95,1 милиона деца и младежи на възраст между 5 и 19 години живеят със загуба на слуха в световен мащаб.[1]
• Над 1 милиард млади хора са изложени на риск от трайна, предотвратима загуба на слуха поради небезопасни навици на слушане, включително силна музика и продължително излагане на висок шум.[1]
• Разпространението на загубата на слуха нараства с възрастта. Сред хората над 60 години повече от 25% имат инвалидизираща загуба на слуха.[1]
• Във Великобритания RNID актуализира оценките си и посочва, че около 18 милиона възрастни са глухи, имат загуба на слуха или тинитус. Тази стойност е по-висока от по-старите оценки, използвани в оригинални публикации, тъй като включва и по-леки степени на слухова загуба, както и едностранна загуба на слуха.[4]
• За България няма единен публичен национален регистър, който да дава точен брой на хората с придобита невросензорна загуба на слуха. В публични институционални обсъждания около българския жестов език се посочва общност от приблизително 120 000 души, свързана със слухови нарушения, но тази стойност трябва да се разглежда като социален ориентир, а не като медицинска епидемиологична статистика за придобита невросензорна загуба на слуха.[5]
• Загубата на слуха може да повлияе сериозно върху комуникацията, развитието на речта при децата, обучението, професионалната реализация, социалните контакти и качеството на живот.[1]

Загуба на слуха и стволови клетки

За съжаление, към момента няма стандартно лечение, което да може да възстанови или обърне придобитата невросензорна загуба на слуха чрез регенериране на увредените власинкови клетки във вътрешното ухо. Съвременните подходи са насочени основно към подпомагане на слуха и комуникацията чрез слухови апарати, кохлеарни импланти, слухово-речева рехабилитация и други помощни технологии.[1,2,3]

Въпреки това ранни проучвания в областта на регенеративната медицина изследват дали клетки от човешка кръв от пъпна връв могат да имат бъдеща роля при придобита невросензорна загуба на слуха. Предклинични експерименти при миши и морски свинчета модели показват възстановяване на власинкови клетки след придобита невросензорна загуба на слуха, както и частично възстановяване на слуховия отговор от мозъчния ствол — т.нар. auditory brainstem response, или ABR.[6]

Тези ранни резултати довеждат до клинично проучване при деца. Целта на проучването е да се оцени безопасността, приложимостта и потенциалният ефект на инфузия със собствена кръв от пъпна връв върху слуха, функцията на вътрешното ухо и езиковото развитие при деца с придобита невросензорна загуба на слуха.[6,7]

В публикуваното фаза I проучване са включени 11 деца на възраст от 6 месеца до 6 години с умерена до тежка придобита невросензорна загуба на слуха. Децата получават интравенозна инфузия на автоложна мононуклеарна фракция от човешка кръв от пъпна връв — т.е. използвана е собствената кръв от пъпна връв на детето, съхранена при раждането.[7]

Резултатите показват, че всички участници са преживели процедурата и не са регистрирани нежелани събития, промени в хемодинамиката или токсичност, свързани с инфузията. При пет от децата е отчетено намаляване на праговете на слуховия отговор от мозъчния ствол, а при четири от тези пет деца е наблюдавано и подобрение в латентността на слуховия нерв.[7]

Авторите подчертават, че проучването е малко, неконтролирано и не е предназначено да докаже ефективност. Въпреки това резултатите показват, че приложението на автоложна кръв от пъпна връв при деца с придобита невросензорна загуба на слуха е било осъществимо и безопасно в рамките на проучването, а наблюдаваните функционални промени подкрепят необходимостта от по-големи контролирани клинични проучвания.[7]

Възстановяването на слуха чрез автоложна кръв от пъпна връв остава експериментална област на изследване, а не стандартна клинична процедура. В международните регистри продължават да се появяват проучвания, свързани с регенеративни подходи, клетъчни продукти, екзозоми и други иновативни терапии при невросензорна загуба на слуха.[8]

Бъдещето на изследванията

Невросензорната загуба на слуха е особено предизвикателна за лечение, защото при хората увредените власинкови клетки във вътрешното ухо обикновено не се възстановяват спонтанно. Затова бъдещите терапии се насочват към няколко основни подхода: защита на останалите слухови клетки, стимулиране на регенерация, клетъчни терапии, генни терапии, екзозоми и други биологични продукти, които могат да подпомогнат възстановителните процеси.

Към момента най-утвърдените решения при трайна загуба на слуха остават слуховите апарати, кохлеарните импланти, ранната диагностика и рехабилитацията. Регенеративните терапии са обещаваща, но все още експериментална област.

Съхранението на кръв от пъпна връв не гарантира бъдещо лечение на загуба на слуха. То обаче запазва ценен биологичен ресурс, който може да има значение, ако бъдещите научни и клинични разработки доведат до нови одобрени приложения в областта на регенеративната медицина.

Източници

[1] World Health Organization. Deafness and hearing loss. Fact sheet.
https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/deafness-and-hearing-loss

[2] NHS. Hearing loss.
https://www.nhs.uk/conditions/hearing-loss/

[3] NHS. Hearing aids and implants.
https://www.nhs.uk/tests-and-treatments/hearing-aids-and-implants/

[4] RNID. Not 12 million, but 18 million: why the number of people classed as having hearing loss in the UK has increased.
https://rnid.org.uk/about-us/research-and-policy/facts-and-figures/prevalence-of-deafness-and-hearing-loss/

[5] Народно събрание на Република България. Закон за българския жестов език.
https://www.parliament.bg/bg/laws/ID/163380

[6] ClinicalTrials.gov. NCT02038972 — Safety of Autologous Stem Cell Infusion for Children With Acquired Hearing Loss.
https://clinicaltrials.gov/study/NCT02038972

[7] Baumgartner L. S. et al. Safety of Autologous Umbilical Cord Blood Therapy for Acquired Sensorineural Hearing Loss in Children. Journal of Audiology & Otology, 2018; 22(4): 209–222.
https://doi.org/10.7874/jao.2018.00115

[8] ClinicalTrials.gov. Stem cells and hearing loss — clinical trials search.
https://clinicaltrials.gov/search?cond=Hearing%20Loss&term=stem%20cells