Изгаряния

Изгарянията представляват увреждане на кожата или други тъкани, причинено най-често от топлина. Те могат да бъдат резултат от контакт с пламък, горещи повърхности, горещи течности или пара, електричество, химикали или радиация. В английския език често се прави разграничение между burn — изгаряне от суха топлина, и scald — изгаряне от гореща течност или пара, но в медицинската практика двата вида травми се оценяват и лекуват по сходен начин.[1]

Кожата е изградена от три основни слоя: епидермис, дерма и подкожна тъкан, наричана още хиподерма или подкожна мастна тъкан. Дълбочината на изгарянето зависи от това кои слоеве на кожата са засегнати.[1]

Обичайно изгарянията се описват в няколко основни категории:

• повърхностно епидермално изгаряне;
• повърхностно дермално изгаряне;
• дълбоко дермално изгаряне или изгаряне с частична дебелина;
• изгаряне с пълна дебелина.[1]

Лечението зависи от дълбочината, площта и локализацията на изгарянето, възрастта на пациента, общото му състояние и наличието на съпътстващи усложнения. По-леките изгаряния могат да се лекуват с подходящо охлаждане, почистване, превръзки и проследяване. Тежките изгаряния могат да изискват болнично лечение, специализирани превръзки, хирургична обработка, кожни присадки, интензивни грижи, рехабилитация и понякога години последващи реконструктивни операции.[1]

Въпреки сериозните последици, голяма част от изгарянията са предотвратими. Особено уязвими са малките деца, тъй като при тях изгарянията често се случват в домашна среда — при контакт с горещи напитки, вряла вода, горещи съдове, отоплителни уреди или други източници на топлина.[2]

Факти за изгарянията

• Изгарянията са значим глобален здравен проблем. Световната здравна организация оценява, че те са причина за приблизително 180 000 смъртни случая годишно в световен мащаб, като по-голямата част от тях настъпват в страни с ниски и средни доходи.[2]
• Изгарянията са сред водещите причини за загубени години живот, коригирани спрямо инвалидизацията, в страните с ниски и средни доходи.[2]
• Децата са особено уязвима група. Според СЗО изгарянията са петата най-честа причина за нефатални травми в детска възраст.[2]
• Изгарянията се случват най-често в дома и на работното място. При децата и жените голяма част от травмите са свързани с домашната среда, кухнята, горещи течности, пламък или отоплителни уреди.[2]
• В България няма широко достъпен единен национален регистър, който да дава точен годишен брой на всички изгаряния при деца и възрастни.
• По данни, цитирани от специалисти от Клиниката по изгаряния и пластична хирургия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, в страната годишно преминават приблизително 3 500 деца с изгаряния, като много случаи се лекуват амбулаторно и епидемиологичният анализ е труден.[3]
• Детското отделение по изгаряния и пластична хирургия към „Пирогов“ е единственото специализирано отделение в страната за активно лечение и ранна рехабилитация на деца до 18 години с термични травми, включително изгаряния и измръзвания.[3] Публикувана информация за отделението посочва, че в него се лекуват и проследяват голяма част от децата с изгаряния в България, като значим дял от пациентите са деца в най-ранна възраст.[4]
• Най-сериозните изгаряния могат да доведат до инфекции, загуба на течности, белези, контрактури, функционални ограничения, психологична травма и необходимост от продължително проследяване и реконструктивно лечение.[1,3]
• В международните регистри са описани клинични проучвания, които изследват приложението на стволови клетки, мезенхимни стромални клетки, клетъчни продукти и биоматериали при изгаряния и свързани с тях рани.[5]

Изгаряния и стволови клетки

Докато тежките изгаряния традиционно се лекуват чрез стандартни медицински и хирургични подходи, включително кожни присадки, специализирани превръзки и реконструктивна хирургия, регенеративната медицина активно проучва нови възможности за подпомагане на зарастването.

Научен обзор върху използването на стволови клетки при изгаряния посочва, че те могат да имат потенциал да подпомагат по-доброто и по-бързо зарастване на раните, както и да намаляват възпалението и образуването на белези.[6] Повечето проучвания в тази област обаче са проведени върху животински модели или в ранни експериментални условия. Затова са необходими добре контролирани клинични проучвания при хора, за да се докаже безопасност, ефективност и реално място в стандартната медицинска практика.

Едно от предизвикателствата пред практическото приложение на стволови клетки е, че те обикновено изискват специализирано съхранение, контролирана среда и експертна обработка. Това затруднява директното им използване при рани и изгаряния извън високоспециализирани условия.

Изследователи от Newcastle University разработват подход, при който стволовите клетки се капсулират в алгинатен гел, получен от морски водорасли. Алгинатът предпазва клетките от външната среда и позволява те да се съхраняват по-лесно за ограничен период от време. В публикуваните данни се посочва, че след три дни при температури между 4 и 21°C до 90% от стволовите клетки остават жизнеспособни, при положение че за медицинска употреба 70% жизнеспособност се счита за приемлива.[7]

Тази технология дава възможност за създаване на гел, филм или превръзка, съдържаща стволови клетки. Идеята е подобна превръзка да може да се постави върху рана, язва или изгаряне, като клетките останат задържани в гела, а биологично активните вещества, които отделят, подпомагат оздравителния процес.[7]

Проф. Che Connon от Newcastle University обяснява, че с този подход стволовите клетки могат да бъдат поставени „директно върху отворена рана“ чрез превръзка със стволови клетки.[7] Според изследователите именно веществата, отделяни от клетките, имат ключово значение за подпомагане на зарастването.

Съществуват и клинични данни за приложение на мезенхимни стволови клетки при дълбоки изгаряния. Проспективно проучване от 2017 г. изследва ролята на мезенхимни стволови клетки от кръв от пъпна връв и костен мозък при пациенти с дълбоки изгаряния. Авторите съобщават подобрение в зарастването на раните при използване на мезенхимни стволови клетки, но проучването е ограничено по размер и дизайн и не е достатъчно, за да превърне този подход в стандартно лечение.[8]

Към момента клетъчните терапии при изгаряния остават експериментална област. Те не заместват стандартното лечение, ранната оценка на дълбочината на изгарянето, хирургичната преценка, превръзките, кожните присадки, инфекциозния контрол и рехабилитацията. Въпреки това резултатите от ранни изследвания показват, че стволовите клетки и продуктите, които те отделят, могат да имат бъдеща роля в заздравяването на рани, намаляването на възпалението и подобряването на качеството на възстановената тъкан.

Бъдещето на изследванията

Изгарянията са едно от състоянията, при които регенеративната медицина може да има важна бъдеща роля, защото тежките термични травми често водят до загуба на кожа, дълбоки тъканни увреждания, белези и функционални ограничения.

Бъдещите изследвания се развиват в няколко направления: мезенхимни стволови клетки, клетки от кръв от пъпна връв, клетки от мастна тъкан, биоматериали, алгинатни и други хидрогелове, клетъчни превръзки, кожни заместители и терапии, базирани на секретирани от клетките фактори или екзозоми.

Особено перспективни са комбинираните подходи, при които клетките се използват заедно с биоматериали. Целта е не само да се покрие раната, а да се създаде активна среда, която подпомага регенерацията, контролира възпалението и насърчава по-качествено възстановяване на тъканите.

Тези подходи обаче все още не са стандартна клинична практика. Необходими са допълнителни клинични проучвания, за да се установи кои пациенти биха имали най-голяма полза, какъв тип клетки са най-подходящи, каква е оптималната доза, кой е най-добрият начин на приложение и какви са дългосрочните резултати.

Съхранението на стволови клетки при раждането не гарантира бъдещо лечение на изгаряния. То обаче запазва ценен биологичен ресурс, който може да има значение, ако бъдещите научни и клинични разработки доведат до нови одобрени приложения в областта на регенеративната медицина.

Източници

[1] NHS. Burns and scalds.
https://www.nhs.uk/conditions/burns-and-scalds/

[2] World Health Organization. Burns. Fact sheet.
https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/burns

[3] Българска педиатрична асоциация. Проф. Мая Аргирова: „В последните години изгарянията у нас намаляват“.
https://pediatria-bg.eu/проф-мая-аргирова-в-последните-годи/

[4] Clinica.bg. Уникален скенер за кожа в „Пирогов“.
https://clinica.bg/22674-unikalen-skener-za-koja-v-pirogov

[5] ClinicalTrials.gov. Burns and stem cells — clinical trials search.
https://clinicaltrials.gov/search?cond=Burns&term=stem%20cells

[6] Ghieh F. et al. The Use of Stem Cells in Burn Wound Healing: A Review. BioMed Research International, 2015.
https://doi.org/10.1155/2015/684084

[7] Newcastle University. Stem gell — seaweed offers the solution to transporting stem cells and wound treatment.
https://www.ncl.ac.uk/press/articles/archive/2016/01/stemgell/

[8] Abo-Elkheir W. et al. Role of cord blood and bone marrow mesenchymal stem cells in recent deep burn: a case-control prospective study. American Journal of Stem Cells, 2017; 6(3): 23–35.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29142785/

[9] ClinicalTrials.gov. Allogenic Stem Cell Therapy in Patients With Acute Burn, NCT01443689.
https://clinicaltrials.gov/study/NCT01443689

[10] ClinicalTrials.gov. Umbilical Cord Mesenchymal Stem Cells for the Repair of Large Area Burn Wounds, NCT06122532.
https://clinicaltrials.gov/study/NCT06122532