Множествената склероза (МС) е хронично имунно-медиирано заболяване, което засяга централната нервна система — мозъка, гръбначния мозък и зрителните нерви. При МС имунната система погрешно атакува миелина — защитната обвивка на нервните влакна. Когато миелинът бъде увреден, предаването на нервните сигнали се нарушава.
Миелинът може да бъде сравнен с изолацията на електрически кабел: когато изолацията е здрава, сигналът преминава ефективно; когато е увредена, комуникацията между нервните клетки се забавя, нарушава или прекъсва. В някои случаи възпалителните атаки могат да доведат и до увреждане на самите нервни влакна.
Както при много други автоимунни и имунно-медиирани заболявания, множествената склероза се среща по-често при жени, отколкото при мъже. Причините за заболяването не са напълно изяснени, но се смята, че роля имат както генетичната предразположеност, така и фактори на средата, включително географска ширина, излагане на слънчева светлина, нива на витамин D, вирусни инфекции и тютюнопушене.[1]
Множествената склероза може да има значително отражение върху качеството на живот, работоспособността, ежедневната независимост и нуждата от дългосрочна медицинска и социална подкрепа.
Факти:
- Според Atlas of MS приблизително 2,9 милиона души по света живеят с множествена склероза.[2]
- За България Atlas of MS посочва приблизително 7 000 души с множествена склероза, което се равнява приблизително на 1 на 1 000 души.[3]
- Ново епидемиологично проучване за България, публикувано през 2025 г., отчита честота от 121,2 случая на 100 000 души в изследваните региони и годишна заболеваемост 4,2 нови случая на 100 000 души.[4]
- В същото българско проучване жените са засегнати приблизително два пъти по-често от мъжете.[4]
- Множествената склероза най-често се диагностицира при млади хора и хора в активна възраст, обикновено между 20 и 40 години, но може да се появи и в друга възраст.[1]
- Симптомите могат да бъдат различни при всеки човек и могат да включват умора, зрителни нарушения, изтръпване, слабост в крайниците, нарушено равновесие, болка, мускулна скованост, проблеми с координацията, паметта, концентрацията, пикочния мехур или червата.[1]
- Ранните симптоми на МС често са неспецифични, което може да затрудни и забави поставянето на диагнозата.
- Няма един-единствен тест, който самостоятелно да докаже или отхвърли диагнозата множествена склероза. Диагностиката обикновено включва клинична оценка, ядрено-магнитен резонанс, лабораторни изследвания и понякога изследване на ликвор.[1]
Множествена склероза и стволови клетки
В последните години приложението на стволови клетки при множествена склероза е обект на активни клинични изследвания. Най-добре проучваният подход е автоложната хемопоетична стволовоклетъчна трансплантация (AHSCT), при която се използват собствени хемопоетични стволови клетки на пациента.
Целта на този подход е да се „рестартира“ имунната система. Обикновено процедурата включва първо потискане или унищожаване на част от неправилно активираната имунна система чрез химиотерапия, след което на пациента се връщат предварително събрани собствени хемопоетични стволови клетки. Идеята е новоизградената имунна система да бъде по-малко склонна да атакува миелина.
Клинични проучвания показват, че при определени пациенти с високоактивна пристъпно-ремитентна множествена склероза AHSCT може да забави прогресията на заболяването и да намали честотата на пристъпите. В рандомизирано клинично проучване, публикувано в JAMA през 2019 г., автоложната хемопоетична стволовоклетъчна трансплантация показва по-дълго време до прогресия на заболяването в сравнение с продължаване на стандартна болест-модифицираща терапия при пациенти с високоактивна пристъпно-ремитентна МС.[5]
Важно е да се уточни, че този вид терапия не е подходяща за всички пациенти с МС. Тя се обсъжда основно при хора с агресивна или високоактивна пристъпно-ремитентна форма на заболяването, особено когато стандартните високоефективни терапии не дават достатъчен контрол. Процедурата е свързана със сериозни рискове и трябва да се извършва само в специализирани центрове с опит в трансплантационната медицина и лечението на МС.[6]
Освен хемопоетичните стволови клетки, се изследват и други клетъчни подходи, включително клетки, получени от плацентарна тъкан. Ранно клинично проучване с клетки, култивирани от човешка плацента, показва, че приложението им е било добре понесено от пациенти с множествена склероза. Авторите на проучването подчертават, че основната цел е била оценка на безопасността, а не доказване на ефективност.[7]
Изследователите проучват дали плацентарните клетки могат да имат роля в процеси, свързани с възстановяването на миелина и подпомагането на средата около увредената нервна тъкан. Тези подходи обаче остават експериментални и не са част от стандартната медицинска практика при множествена склероза.
Бъдещето на изследванията
Днес множествената склероза се лекува основно с болест-модифициращи терапии, които целят да намалят активността на заболяването, честотата на пристъпите и натрупването на увреждания. Развитието на тези терапии значително промени прогнозата за много пациенти.
В същото време регенеративната медицина и клетъчните терапии продължават да бъдат важна област на научен интерес. Най-силни доказателства към момента има за автоложната хемопоетична стволовоклетъчна трансплантация при строго подбрани пациенти с високоактивна пристъпно-ремитентна МС.
Проучванията върху плацентарни и други клетъчни продукти са на по-ранен етап. Те имат за цел да установят дали подобни клетки могат да подпомогнат възстановителни процеси, да модулират възпалението или да създадат по-благоприятна среда за ремиелинизация.
Съхранението на стволови клетки при раждането не гарантира бъдещо лечение на множествена склероза. То обаче запазва ценен биологичен ресурс, който може да има значение, ако бъдещите научни и клинични разработки доведат до нови одобрени приложения в областта на регенеративната медицина.
Източници
[1] World Health Organization. Multiple sclerosis. Fact sheet, 2023.
[2] Multiple Sclerosis International Federation. Atlas of MS — global data, 2023.
[3] Multiple Sclerosis International Federation. Atlas of MS — Bulgaria fact sheet.
[4] Nikolova A. et al. Prevalence and incidence of multiple sclerosis in Bulgaria. Frontiers in Neurology, 2025.
[5] Burt R. K. et al. Effect of Nonmyeloablative Hematopoietic Stem Cell Transplantation vs Continued Disease-Modifying Therapy on Disease Progression in Patients With Relapsing-Remitting Multiple Sclerosis. JAMA, 2019.
[6] Muraro P. A. et al. Autologous haematopoietic stem cell transplantation for treatment of multiple sclerosis and neuromyelitis optica spectrum disorder. Nature Reviews Neurology, 2025.
[7] Lublin F. D. et al. Human placenta-derived cells (PDA-001) for the treatment of adults with multiple sclerosis: a randomized, placebo-controlled, multiple-dose study. Multiple Sclerosis and Related Disorders, 2014.
Информацията, съдържаща се в тази статия, има единствено информативен характер и не е предназначена да замести консултацията с лекар или друг квалифициран медицински специалист. Ако имате притеснения относно Вашето здраве или здравето на Вашето дете, моля, обсъдете ги с Вашия лекар.
