Мозъчното увреждане може да има различен произход и да протича по много различен начин — от леки и временни симптоми до тежки, инвалидизиращи или дори животозастрашаващи състояния.
То може да бъде резултат от травма, например удар в главата, падане или пътнотранспортно произшествие, но може да възникне и вследствие на други причини, като недостиг на кислород, инсулт, инфекция, възпаление или усложнения около раждането.
Когато мозъкът бъде увреден, нормалното кръвоснабдяване, доставката на кислород и функциите на нервната тъкан могат да бъдат нарушени. В по-тежки случаи това може да доведе до загиване на мозъчни клетки и трайно увреждане на определени функции — движение, говор, памет, поведение, концентрация или способност за самостоятелно ежедневие.
Факти:
- Травматичните мозъчни увреждания са сред водещите причини за смърт и инвалидизация, свързани с травми, в световен мащаб.
- Глобален анализ за 2021 г. оценява броя на случаите на травматични увреждания на главата на над 20 милиона годишно, като повече от половината са класифицирани като умерени или тежки.[1]
- В Европейския съюз травматичните мозъчни увреждания се свързват приблизително с 1,5 милиона хоспитализации и около 57 000 смъртни случая годишно.[2]
- Европейските проучвания показват значителни различия между отделните държави, като отчетената честота на травматичните мозъчни увреждания варира широко според използваната методология, възрастовите групи и тежестта на случаите.[3]
- Сред най-честите причини за травматични мозъчни увреждания са паданията и пътнотранспортните произшествия.[2]
- При възрастните хора паданията са особено важен рисков фактор, докато при по-младите хора значителна част от тежките мозъчни травми са свързани с транспортни инциденти.
- В България няма единен публичен регистър, който да обхваща всички случаи на придобито мозъчно увреждане. Въпреки това данните за пътнотранспортните произшествия показват мащаба на един от важните рискови фактори. През 2024 г. в страната са регистрирани 7 173 тежки пътнотранспортни произшествия, при които са загинали 478 души и са ранени 9 054 души.[4]
- Последиците от мозъчно увреждане могат да бъдат физически, когнитивни, емоционални и поведенчески. Те могат да засегнат движението, говора, паметта, вниманието, поведението, съня, самостоятелността и качеството на живот.
Мозъчно увреждане и стволови клетки от кръв от пъпна връв
Стандартната медицинска грижа при мозъчно увреждане е насочена към стабилизиране на пациента, ограничаване на вторичното увреждане, контрол на усложненията и последваща рехабилитация. Възстановяването често е дълъг процес и може да изисква участието на невролози, рехабилитатори, физиотерапевти, логопеди, психолози и други специалисти.
Регенеративната медицина е активна област на научни изследвания, която проучва дали клетъчни терапии, включително клетки от кръв от пъпна връв, могат да подпомогнат възстановителните процеси след различни видове мозъчно увреждане.
Изследванията в тази област се основават на няколко възможни механизма. Смята се, че клетките от кръв от пъпна връв могат да отделят биологично активни вещества, които подпомагат възстановителната среда в увредените тъкани, модулират възпалителния отговор, стимулират образуването на нови кръвоносни съдове и подпомагат процеси, свързани с невропластичността.
Някои предклинични и ранни клинични данни предполагат, че клетки от кръв от пъпна връв могат да участват в процеси, свързани с възстановяване след увреждане на нервната система. Механизмите обаче все още не са напълно изяснени и продължават да бъдат предмет на научни изследвания.[5]
Duke University в Северна Каролина е сред водещите центрове, които изследват потенциалното приложение на кръв от пъпна връв при различни мозъчни увреждания. В рамките на разширен достъп Duke описва възможност за инфузии с автоложна, родствена или публично съхранена кръв от пъпна връв при пациенти до 26-годишна възраст с определени състояния, включително церебрална парализа, хипоксично мозъчно увреждане, инсулт, хидроцефалия, апраксия и други мозъчни увреждания, когато пациентите не отговарят на условията за друго активно клинично проучване.[6]
Важно е да се подчертае, че тези терапии все още се разглеждат като експериментални или като част от контролирани клинични програми. Те не са утвърдено стандартно лечение за мозъчни увреждания и не могат да бъдат представяни като гарантирана терапевтична възможност.
Нашият опит
Cells4Life е освобождавала проби от кръв от пъпна връв за участие в клинични проучвания и експериментални терапии, свързани с мозъчни увреждания. Между 2012 и 2018 г. са освободени четири проби за проучвания при придобити мозъчни увреждания, включително в Duke University в Северна Каролина.[7]
Това показва как съхранената при раждането кръв от пъпна връв може да бъде използвана в одобрени научни и клинични програми, когато пациентът отговаря на конкретните медицински критерии и когато съхранената проба е подходяща за съответното приложение.
Участието в подобни програми винаги зависи от състоянието на пациента, характеристиките на пробата, изискванията на клиничното проучване и решението на медицинския екип.
Бъдещето на изследванията
Научният интерес към приложението на стволови клетки при мозъчни увреждания продължава да се развива. Изследванията обхващат различни състояния, включително травматични мозъчни увреждания, хипоксично-исхемични увреждания, инсулт, церебрална парализа и други неврологични състояния.
Към момента най-важната цел на тези проучвания е да се установят безопасността, подходящата дозировка, оптималният момент на приложение, характеристиките на пациентите, които биха могли да имат най-голяма полза, и реалната клинична ефективност на клетъчните терапии.
Съхранението на кръв от пъпна връв не гарантира бъдещо лечение, но запазва ценен биологичен ресурс, който може да има значение, ако бъдещите научни и клинични разработки доведат до нови одобрени приложения.
Източници
[1] Yan J. et al. Global, regional, and national burdens of traumatic brain injury from 1990 to 2021. Frontiers in Public Health, 2025.
[2] Majdan M. et al. Years of life lost due to traumatic brain injury in Europe. PLOS Medicine, 2017.
[3] Brazinova A. et al. Epidemiology of Traumatic Brain Injury in Europe: A Living Systematic Review. Journal of Neurotrauma, 2021.
[4] Национален статистически институт. Пътнотранспортни произшествия в Република България през 2024 г.
[5] Sun J. M. et al. Cord blood for brain injury. Cytotherapy, 2015.
[6] Duke Marcus Center for Cellular Cures. Expanded Access Protocol: Umbilical Cord Blood Infusions for Patients with Brain Injuries.
[7] Cells4Life. Ground-breaking clinical trials using cord blood, 2020.
Информацията, съдържаща се в тази статия, има единствено информативен характер и не е предназначена да замести консултацията с лекар или друг квалифициран медицински специалист. Ако имате притеснения относно Вашето здраве или здравето на Вашето дете, моля, обсъдете ги с Вашия лекар.
