Изследователи от Университета в Южна Флорида предлагат нов поглед върху това как стволовите клетки могат да помогнат за възстановяването на мозъка след травми.
Анализирайки резултатите от поредица предклинични експерименти те съобщават, че трансплантирани стволови клетки изграждат своеобразен „биомост“, който свързва невредим мозъчен участък, където се създават нови невронни стволови клетки, с увредената област в мозъка.
„Трансплантираните стволови клетки служат като миграционни сигнали за собствените неврогенни клетки на мозъка, насочвайки тези новообразувани клетки гостоприемници от тяхната неврогенна ниша към увредената мозъчна тъкан“, казва главният изследовател д-р Сезар Борлонган, професор и директор на Центъра за стареене и възстановяване на мозъка към Университета във Флорида.
Базирайки се частично на данните, съобщени от изследователите на УЮФ в това предклинично проучване, Американската администрация по храните и лекарствата е одобрила ограничено клинично проучване за трансплантация на стволови клетки при пациенти с черепно-мозъчна травма.
Стволовите клетки са недиференцирани клетки с потенциал да дадат началото на много различни видове клетки, с различни функции. Тъй като стволовите клетки в костния мозък и пъпната връв са склонни да се диференцират в клетките, изграждащи органната система, от която произхождат, тези мултипотентни стволови клетки могат да бъдат манипулирани, за да придобият характеристиките и на нервни клетки.
Към днешна дата има две широко разпространени виждания за това как стволовите клетки могат да помогнат за потенциалното лечение на мозъчни увреждания, причинени от нараняване или невродегенеративни нарушения. Едното е, че имплантираните в мозъка стволови клетки директно могат да заместят мъртвите или умиращите клетки. Другото, по-ново мнение е, че трансплантираните стволови клетки секретират растежни фактори, които косвено спасяват наранената мозъчна тъкан.
Проучването на Университета на Южна Флорида представя доказателства за трета концепция -за възстановяване на мозъка, медиирано от стволовите клетки.
Изследователите разпределят на случаен принцип плъхове с черепно-мозъчна травма и неврологични увреждания в две групи. Едната група получава трансплантация на стволови клетки, от костен мозък, в областта на мозъка, засегната от травматичното увреждане. Другата (контролна група) получава плацебо препарат.
При анализиране на резултатите на първият и третият месец след процедурите при групата от плъхове, получили трансплантация на стволови клетки, се наблюдава значително по-добра двигателна и неврологична функция и намалено увреждане на мозъчната тъкан в сравнение с контролната група от плъхове. Наблюдавани са стабилни подобрения, въпреки че оцеляването на самите трансплантирани клетки не е голямо и намалява с времето.
Изследването продължило с поредица от експерименти за изследване на мозъчната тъкан на плъховете, получили трансплантация на стволови клетки. Изследователите установяват, че три месеца след травматичното мозъчно увреждане мозъците на трансплантираните плъхове показват масивна клетъчна пролиферация и диференциация на стволови клетки в невроноподобни клетки, в зоната на нараняването. Това е придружено от солиден поток от стволови клетки, мигриращи от невредимата мозъчна субвентрикуларна зона (регион, където се образуват много нови стволови клетки) до увреденото място в мозъка.
За съпоставка, плъховете от групата, получила разтвор с плацебо показват ограничена пролиферация и невронна ангажираност на стволовите клетки, само с разпръсната миграция до мястото на мозъчно увреждане и практически без новообразувани клетки в субвентрикуларната зона. Без добавянето на трансплантирани стволови клетки, процесът на самовъзстановяване на мозъка изглежда недостатъчен за изграждане на защита срещу клетъчната смърт, причинена от травматичното мозъчно увреждане.
Изследователите заключават, че трансплантираните стволови клетки създават невроваскуларна матрица, която преодолява голямото разстояние между областта в мозъка, където възникват невронните стволови клетки на гостоприемника, и мястото на нараняване. Този своеобразен път, или „биомост“, отвежда нововъзникващите клетки гостоприемници до конкретното място в мозъка, нуждаещо се от „поправка“, като помага за насърчаване на функционалното възстановяване от мозъчната травма.
Recent Comments