Разстройството от аутистичния спектър (РАС) е невроразвойно състояние, което засяга начина, по който човек общува, възприема света около себе си и взаимодейства с другите хора. Състоянието се определя като „спектър“, защото макар някои хора с аутизъм да споделят сходни характеристики, начинът, по който всеки човек е засегнат, може да бъде много различен.
Много хора с аутизъм водят независим и пълноценен живот. Други обаче могат да се нуждаят от дългосрочна подкрепа поради по-сериозни затруднения в комуникацията, социалното взаимодействие, обучението или ежедневното функциониране.
Причините за аутизма все още не са напълно изяснени и продължават да бъдат обект на научни изследвания. Смята се, че комбинация от генетични фактори и фактори на средата може да повлияе върху ранното развитие на мозъка. Изследователите проучват различни биологични механизми, включително особености в нервната свързаност, имунната регулация и възпалителните процеси, които при част от децата могат да имат отношение към развитието и проявите на състоянието.[1]
Факти:
- Според Световната здравна организация приблизително 1 на 127 души в световен мащаб е в аутистичния спектър.[2]
- В България към момента няма официален публичен регистър на децата и възрастните с разстройства от аутистичния спектър. Поради това точният брой на хората с аутизъм в страната не е известен.[3]
- Според международни епидемиологични оценки между 1% и 2% от населението може да отговаря на диагностичните критерии за разстройство от аутистичния спектър. Приложено към България, това означава десетки хиляди деца и възрастни.[3]
- Аутизмът се среща по-често при момчета, отколкото при момичета.[2]
- Децата, които имат брат или сестра с разстройство от аутистичния спектър, са с по-висок риск също да бъдат диагностицирани с РАС.[2]
- Проявите на аутизъм често могат да бъдат забелязани още в ранна детска възраст, но диагнозата невинаги се поставя веднага. Данни от българско проучване показват, че средната възраст на поставяне на диагноза РАС при изследваните деца е около 40 месеца.[4]
- Ранната диагностика и навременната терапевтична подкрепа могат да подобрят комуникацията, социалните умения, адаптацията и качеството на живот на децата и техните семейства.
- Към момента не съществува лечение, което да „премахва“ аутизма. Съществуват обаче различни терапевтични, образователни и поведенчески подходи, които подпомагат развитието, комуникацията и ежедневното функциониране.[2]
Аутизъм и стволови клетки от кръв от пъпна връв
Към момента терапията със стволови клетки не е утвърдено стандартно лечение за разстройства от аутистичния спектър. Въпреки това изследванията в тази област продължават активно и имат за цел да установят дали клетките от кръв от пъпна връв могат да имат потенциална роля при определени групи деца с аутизъм.
Една от научните хипотези е, че при част от децата с аутизъм могат да съществуват особености в имунната регулация и възпалителните процеси, които да влияят върху развитието и функционирането на нервната система. Поради това се изследва дали инфузии с клетки от кръв от пъпна връв могат да подпомогнат модулирането на имунния отговор и някои невроразвойни процеси.
Сред първите клинични проучвания в тази област е изследването на Sutter Neuroscience Institute в Сакраменто, Калифорния, проведено съвместно с Cord Blood Registry. То изследва безопасността и възможните ефекти от приложение на собствена кръв от пъпна връв при деца с аутизъм.[5]
Duke University в Северна Каролина също е сред водещите центрове, които изследват приложението на кръв от пъпна връв при деца с разстройства от аутистичния спектър. През 2017 г. е публикувано ранно проучване фаза I при 25 деца, което показва, че инфузията със собствена кръв от пъпна връв е безопасна и осъществима. При част от децата са наблюдавани подобрения в области като поведение, комуникация и социално взаимодействие, но самите изследователи подчертават, че това ранно проучване не е било предназначено да докаже ефективност.[6]
През 2020 г. е публикувано по-голямо рандомизирано клинично проучване фаза II, което оценява безопасността и ефективността на интравенозна инфузия с кръв от пъпна връв при деца с аутизъм. Общият резултат от проучването не показва значимо подобрение в социализацията или основните симптоми на аутизъм при всички участници. Въпреки това са отчетени положителни сигнали при определени подгрупи деца, включително такива без интелектуално затруднение, което показва необходимост от допълнителни изследвания.[7]
Други проучвания в Азия също изследват клетъчни терапии при деца с аутизъм. Например клинично проучване във Vinmec International Hospital във Виетнам оценява комбинираното приложение на клетъчна терапия и образователна интервенция при деца с РАС. Резултатите са окуражаващи, но този тип терапии все още са експериментални и не са част от стандартната медицинска практика.[8]
Нашият опит
Cells4Life е освобождавала проби от кръв от пъпна връв за участие в международни клинични проучвания, включително проучвания, свързани с аутизъм. Това показва как съхранените при раждането стволови клетки могат да бъдат използвани в одобрени научни и клинични програми, когато семейството отговаря на критериите за участие и когато съответният медицински екип приеме пробата за приложение.
Важно е да се подчертае, че участието в клинично изпитване винаги зависи от конкретните медицински критерии, състоянието на детето, характеристиките на съхранената проба и решението на лекуващия или изследователския екип.
Бъдещето на изследванията
Научният интерес към приложението на стволови клетки при невроразвойни състояния, включително аутизъм, продължава да нараства. Досегашните данни показват, че инфузиите с кръв от пъпна връв могат да бъдат безопасни в рамките на контролирани клинични проучвания, но все още няма достатъчно доказателства, за да се прилагат като стандартно лечение.
Необходими са допълнителни, по-мащабни и дългосрочни клинични изпитвания, за да се установи дали този подход може да бъде ефективен, при кои деца би имал най-голям потенциал и какви са дългосрочните резултати.
Съхранението на кръв от пъпна връв не гарантира бъдещо лечение, но запазва ценен биологичен ресурс, който може да има значение, ако бъдещите научни и клинични разработки доведат до нови одобрени приложения.
Източници
[1] Sharma A. et al. Autologous bone marrow mononuclear cell therapy for autism: an open label proof of concept study. Stem Cells International, 2013.
[2] World Health Organization. Autism. Fact sheet, updated 2025.
[3] Barokova M. Bulgarian Adaptation of the Autism Screening Instrument AQ-10. Journal of Psychology, 2024.
[4] Ivanov I. et al. The Route to Autism Spectrum Diagnosis in Pediatric Practice in Bulgaria. Diagnostics, 2021.
[5] Chez M. et al. Safety and observations from a placebo-controlled, crossover study to assess use of autologous umbilical cord blood stem cells to improve symptoms in children with autism. Stem Cells Translational Medicine, 2018.
[6] Dawson G. et al. Autologous Cord Blood Infusions Are Safe and Feasible in Young Children with Autism Spectrum Disorder: Results of a Single-Center Phase I Open-Label Trial. Stem Cells Translational Medicine, 2017.
[7] Dawson G. et al. A Phase II Randomized Clinical Trial of the Safety and Efficacy of Intravenous Umbilical Cord Blood Infusion for Treatment of Children with Autism Spectrum Disorder. The Journal of Pediatrics, 2020.
[8] Nguyen Thanh L. et al. Outcomes of bone marrow mononuclear cell transplantation combined with interventional education for autism spectrum disorder. Stem Cells Translational Medicine, 2021.
Информацията, съдържаща се в тази статия, има единствено информативен характер и не е предназначена да замести консултацията с лекар или друг квалифициран медицински специалист. Ако имате притеснения относно Вашето здраве или здравето на Вашето дете, моля, обсъдете ги с Вашия лекар.
