Ново проучване предполага, че стволови клетки от пъпна връв, имплантирани в пациенти с COVID-19, могат да подобрят значително шансовете им за оцеляване!

Малко проучване, използващо стволови клетки от пъпна връв за лечение на COVID-19, предполага, че тези стволови клетки могат значително да повишат процента на оцеляване и да ускорят времето за възстановяване на критично болните пациенти с COVID-19. Изследването, публикувано наскоро в Stem Cells Translational Medicine, включва 24 пациенти, хоспитализирани в САЩ с най-тежката форма на COVID-19.

Кои са основните изводи от проучването?

• Основната цел на проучването е да оцени безопасността на стволовите клетки от пъпна връв при лечение на COVID-19, като същевременно разглежда и потенциалната им ефикасност.
• Става въпрос за плацебо-контролирана 1 / 2a фаза на клинично изпитание, при която всеки пациент получава две инфузии (на мезенхимни стволови клетки от пъпната връв, или на плацебо*). Изследването е от типа „на сляпо“, тъй като нито лекарите, нито пациентите, участващи в проучването, знаят предварително каква инфузия получава всеки участник.
• В проучването са включени общо 24 пациенти – 12 от тях са били в контролната група и са получили плацебо, а други 12 са били в групата за лечение, и са получили инфузии с мезенхимни стволови клетки.
• Две инфузии от 100 милиона стволови клетки са приложени в рамките на тридневен период на пациентите от „тестовата група“. Не са докладвани нежелани реакции при лечението с мезенхимни стволови клетки и това е потвърдило неговата безопасност.
• Съобщава се за 91% преживяемост при критично болни пациенти, на които е направена инфузия със стволови клетки от пъпна връв. За сравнение, в контролната група (получила плацебо) преживяемостта е била 42%!
• 100% от пациентите на възраст под 85 години са живи, един месец след лечението с мезенхимни стволови клетки. Повече от половината пациенти, лекувани със стволови клетки от пъпна връв, са се възстановили и са изписани от болницата в рамките на две седмици след втората инфузия.

Защо стволовите клетки от пъпна кръв дават надежда в борбата с Ковид-19?

Д-р Камило Рикорди, директор на Института за изследване на диабета (DRI) и Центъра за клетъчна трансплантация към Медицинския факултет на Университета в Маями, казва: „Пъпната връв съдържа фетални стволови клетки или мезенхимни стволови клетки, като от една съхранена проба могат да се осигурят терапевтични дози за над 10 000 пациенти. Това е уникален ресурс от клетки, който се изследва за възможно приложение при клетъчни терапии, по всяко време, когато трябва да се модулира имунен или възпалителния отговор. Ние ги изучаваме с нашите сътрудници в Китай повече от 10 години при диабет тип 1 и понастоящем има над 260 клинични проучвания, изброени в Clinicaltrials.gov за лечение на други автоимунни заболявания. ”

Мезенхимните стволови клетки бяха идентифицирани като потенциално лечение на COVID-19, още когато пандемията започна в началото на 2020 г. Изследователи в Израел съобщиха за значителни подобрения в състоянието на пациенти с COVID-19 след лечение с мезенхимни стволови клетки. Лечението е довело до 100% преживяемост и по-бързо възстановяване, в сравнение с пациентите, които не са лекувани със стволови клетки. В допълнение, тежко болен 65-годишен пациент с COVID-19 се възстановява поразително само четири дни след инжектиране на стволови клетки от пъпна връв. Тези мощни стволови клетки не само помагат за коригиране на имунни и възпалителни реакции, които допринасят за т.нар. „цитокинова буря“ при инфекция с COVID-19, но те също притежават антимикробни свойства и е доказано, че насърчават регенерацията на тъканите.

Какво следва за проучването? Въпреки че първоначалните резултати от това проучване са обнадеждаващи, са необходими допълнителни изследвания за определяне на ефективността при по-голям брой пациенти с COVID-19. Следващите стъпки от това конкретно проучване ще изследват въздействието на стволови клетки от кръв от пъпна връв върху пациенти, които все още не са се разболели тежко. Целта ще бъде да се определи дали използването на мезенхимни стволови клетки предотвратява по-нататъшното прогресиране на вируса.

*В клиничните изпитания на медикаменти се използва плацебо, което се дава на определена част от изследваните пациенти, означавани като „контролна група“. На останалите – т.нар. „тестова група“ се дава изпитваното лекарство. Чрез сравнение на резултатите между двете групи се определя терапевтичният ефект на лекарството.